“Waiting for tonight” - въртяха се в ритъм музикалните срички в главата ми, осъзнавайки, че остават броени часове до... едно от най-вълнуващите събития в живота ми, в което самата аз да съм обект на огромно внимание.
Станах от леглото си и след бърз сутрешен тоалет, се запътих направо към фризьора със сума чанти в ръце. Седнах и се надявах час по-скоро да бъде завършена прическата ми, тъй като ВЕЧЕ ЗАКЪСНЯВАХ с половин час за първата от двете главни репетиции. Иии така, с общо 1 час закъснение, благополучно се озовах в залата на дългоочакваното модно ревю, чието дефиле бе планирано да се проведе на фона на песен, изпълнявана от мен самата. Всичко това бе една десета част от програмата на грандиозния концерт по случай патронния празник на моето училище. В съблекалнята бяха всички участници - модели, водещи, други изпълнители, танцьори; Атмосферата бе нажежена от трескави подготовки.Наред с динамиката и приятната „шумотевица”, адреналинът и сценичната треска нарастваха.
Огледала. Микрофони. Разпилени листи. Гримове. Маши за коса. Преси. Многоцветни аксесоари. Обувки. Блещукащи тоалети. Напрегнати бързоноги момичета, прескачащи от единия до другия ъгъл на дамската съблекалня.
Но знаете ли, това ми харесваше. И точно това правеше участието ми така очаквано, така бленувано, така значимо ! Защото онези трепетни 3 минути на сцената щяха да бъдат колкото вълнуващи и играещи кулминационна роля, също толкова и присъщи на приказка. Нереални. Защото споменът за тях избледнява по-бързо и от самото действие. И това навярно е единственият, може би, начин да си представи човек какво ще рече мисълта "всичко тече, всичко минава", пълнозначно. Та дори този цитат, който току-що прочетохте, е вече част от миналото ви. Да, бихте могли да се върнете на него още веднъж. И още веднъж. Прилича на дежа-вю, нали? Но не се случва в момента...
Е, "настоящето ти от секунда назад", е вече минало, колкото и нелепо да звучи. Точно такова е усещането, когато си на сцена.
Динамиката и умението да овладееш себе си, за да си в крак с нея - около това се върти всичко. И именно тази бе причината, поради която сценичната треска бе в своя апогей зад кулисите, секунди преди излизането ми на сцената. Докато тези мисли светкавично преминава през главата ми, изведнъж прозвуча името ми, последвано от буйни възгласи. По-бързо и от скоростта на мисълта излязох на сцената, звукът „отекна”, ритъмът ме завъртя в мощен тайфун. В този момент не мислех, навярно някои движения изглеждаха некоординирани, но единственото, към което се стремях в този миг, бе: да се насладя на този момент, докато продължава! Нищо не е вечно! И така, звуците започнаха да се леят от гърлото ми, а зад мен кръшно дефилираха модели, излагайки на показ „училищните униформи на бъдещето”.
Неусетно бе дошъл краят на песента. Поклонихме се, прибрахме се отново зад кулисите, а зад нас? Какво остана? Аурата от едно неописуемо звуково изящество и кънтящи аплодисменти.
Линк към клип от представянето ми:
http://www.facebook.com/video/video.php?v=1122523558043
Няма коментари:
Публикуване на коментар